Възможни ли са избори „2 в 1“?
Димитър Стоянов, коментар за
Отправна точка на разбирането за обстановката би трябвало да бъде член 98, т. 1 от Конституцията, според който президентът насрочва изборите за Народно заседание и органи на локално самоуправление и дефинира датата за производство на народен референдум, когато за това има решение на Народното събрание. Казано по различен метод, указът на президента е определящият инструмент. Тепърва следва свикването на 49-то Народно заседание на първо съвещание от президента, а оттова и неговото конституиране като работещ орган – с избор на ръководител и заместник-председатели, със сформиране на непрекъснатите комисии и със започването на работа всъщност на самия парламент. Следва да бъде извървяна и процедурата за сформиране на държавно управление, която е уредена в член 99 от Конституцията, а точно провеждането на консултациите от президента с представители на всички парламентарни групи, връчването и извървявано на „ пътеката “ на трите проучвателни мандата (под изискване, че държавно управление може да има както още с първия, по този начин и с третия мандат). Тази процедура зависи напълно от преценката на президента – какъв брой време ще продължат консултациите, по кое време ще бъде връчен първия изследователски мандат, какъв брой време след него ще бъде връчен втория мандат, в случай че първият е несполучлив, на кого и по кое време ще бъде връчен третият, в случай че и вторият е несполучлив. При крах на процедурата по член 99 президентът разпуска Народното събрание, насрочва нови парламентарни избори и назначава служебно държавно управление.
Местните избори през 2023 година ще се проведат в края на месец октомври като вероятни дати за това са 22 и 29 октомври. Избори за Народно заседание се организират в двумесечен период от неговото разформироване, т.е., в случай че процедурата по член 99 от Конституцията приключи несполучливо, Народното събрание би трябвало да бъде разхлабен на 22 или 29 август, с цел да се съблюдава конституционната процедура, и парламентарните избори да отидат на сходни дати с локалните. Въпросът, който следва отсам е, какво тъкмо ще прави парламент в продължение на четири месеца, в случай че бъде призован във втората половина на април, само че няма въобще вероятността да сформира държавно управление, т.е. е жертван на разформироване? Първоначално следва да се отговори на въпроса дали има политическата воля за осъществяване на избори „ 2 в 1 “, с цел да се спестят средства от още едни парламентарни избори, да се спести публично самообладание и да се тушира най-малко отчасти напрежението, което ще провокира следващ неуспех за сформиране на кабинет. Оттам насетне, всичко зависи от волята на президента и по какъв начин той ще организира процедурата по член 99.
Тук към този момент имаме открит казус – с цел да се избегне провеждането на избори през зимата на 2022-2023 година, при едно политически обречено Народно заседание, определено при започване на октомври 2022 година, Румен Радев организира исторически дълги по своята дълготрайност съвещания, последвани от продължителна процедура по връчването на проучвателните мандати и опита за тяхното реализиране, което от своя страна докара до това, че Народното събрание беше необуздано на 2 февруари 2023 година, а изборите се организираха на 2 април 2023 година – за съпоставяне при изборите на 4 април 2021 година до 12 май 2021 година имахме Народно заседание, което работи едвам няколко седмици, и процедурата по член 99 от Конституцията беше извървяна извънредно скорострелно. Което демонстрира, че сходно нещо е допустимо.
Следва да се означи, че когато процедурата по член 99 от Конституцията бъде извървяна, президентът би трябвало да разпусне Народното събрание, само че период за това не е посочен. И тук съществуват две тълкувания, като съгласно едното той би трябвало да направи това незабавно, извеждайки мотив от гражданското право, че когато не е посочен период, то осъществяването се дължи незабавно. Смятам обаче, че този мотив е неупотребим тук, тъй като конституционните основи на страната отвън експлицитните правила са и система от дух и правила и една норма би трябвало да бъде тълкувана в целия подтекст на републиканското устройство, парламентарната народна власт и институционалната и политическа целенасоченост. Казано по различен метод разумното пояснение тук би било в „ рационален период “ – президентът би трябвало да разпусне Народното събрание в един рационален период поради събитията, които съществуват в страната към оня миг. Ако те постановат вземането на основни и значими решения или се преследва публично и национално оправдана цел, то разпускането на един парламент не е наложително да се случи незабавно. Приемането на значими законодателни актове или решения, както и запазването на националната непоклатимост са такива основни моменти. Това би дало картбланш за намиране на парламентарен мотив, който да разреши провеждането на избори „ 2 в 1 “ и „ избутването “ на датата на парламентарните избори по този начин, че да съвпадне с тази на локалните. Седмица или две е рационален период при тези условия и няма да бъде нарушаване на Конституцията. Още повече, че сходно решение е налагано от основни национални ползи – при налична индикация, че политическата рецесия няма да бъде решена преди провеждането на локалните избори.
Трябва обаче да се обърне внимание на един различен аспект от вероятните избори „ 2 в 1 “, какъвто е организационно-техническият. С опцията към парламентарните и локалните избори да се добави и гласоподаване за народен референдум на една и съща дата, защото занапред следва Народното събрание да се произнесе с решение по този въпрос. От организационно-техническа позиция избори за парламент, локални избори и народен референдум значи гласоподаване с бюлетина за народни представители, бюлетина за кмет на община, бюлетина за общински съветници (и преференции), бюлетина за народен референдум. Това е минимумът на бюлетини, с които ще се гласоподава. Към тях ще се прибавят и бюлетини в обитаеми места на територията на една община, които избират директно своя кмет, отвън общинския център, което прави пет бюлетини. А в градовете с районно разделяне, каквито са София-град, Пловдив и Варна, към петте бюлетини в редица обитаеми места ще има добавена и шеста такава, каквато ще е бюлетината за областен кмет. Да вземем да вземем за пример село Мировяне, регион Нови Искър, Столична огромна община – там на избори „ 2 в 1 “ и народен референдум гласоподавателят ще гласоподава за кмет на Мировяне, кмет на регион Нови Искър, кмет на Столична огромна община, общински съветници, народни представители и на народен референдум. Две от тези бюлетини ще съдържат и преференции. И такива обитаеми места в страната има по никакъв начин не малко. Всичко това може да трансформира избори „ 2 в 1 “, даже без народен референдум в един и същи ден, в логистичен призрачен сън. И, да, няма на практика механизъм, по който такива избори да се осъществят с присъединяване на машини и с провеждането на машинно гласоподаване – на тях може да се гласоподава единствено и само на хартия. Което ще изисква съответните промени в Изборния кодекс, които би трябвало да бъдат направени от идващото Народно заседание.
Провеждането на избори „ 2 в 1 “ е нещо, което е изпълнимо от позиция на време и периоди, в случай че процедурата по член 99 не успее и в 49-то Народно заседание не се откри консенсус за съставянето и избирането на постоянно държавно управление. А самото Народно заседание има извънредно значими въпроси, които би трябвало да се прегледат и които ще осмислят неговия, въпреки и допустимо къс мандат – приемането на бюджет за 2023 година, приемането на закони по Плана за възобновяване и резистентност, решение на някои от най-наболелите и отлагани във времето поради политическата рецесия въпроси, които са от компетентността на Народното събрание. Но самото осъществяване от организационна и техническа позиция е нещо, което е комплицирано изпълнимо и изисква положителни законодателни решения и още по-добро осъществяване на законодателството на подзаконово равнище от способените органи, а по-късно реализиране на процедура на самите избори. Пред страната стоят тежки въпросителни, които изискват тежки и виновни решения. Крайно време е да стартира тяхното решение.
**
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Отправна точка на разбирането за обстановката би трябвало да бъде член 98, т. 1 от Конституцията, според който президентът насрочва изборите за Народно заседание и органи на локално самоуправление и дефинира датата за производство на народен референдум, когато за това има решение на Народното събрание. Казано по различен метод, указът на президента е определящият инструмент. Тепърва следва свикването на 49-то Народно заседание на първо съвещание от президента, а оттова и неговото конституиране като работещ орган – с избор на ръководител и заместник-председатели, със сформиране на непрекъснатите комисии и със започването на работа всъщност на самия парламент. Следва да бъде извървяна и процедурата за сформиране на държавно управление, която е уредена в член 99 от Конституцията, а точно провеждането на консултациите от президента с представители на всички парламентарни групи, връчването и извървявано на „ пътеката “ на трите проучвателни мандата (под изискване, че държавно управление може да има както още с първия, по този начин и с третия мандат). Тази процедура зависи напълно от преценката на президента – какъв брой време ще продължат консултациите, по кое време ще бъде връчен първия изследователски мандат, какъв брой време след него ще бъде връчен втория мандат, в случай че първият е несполучлив, на кого и по кое време ще бъде връчен третият, в случай че и вторият е несполучлив. При крах на процедурата по член 99 президентът разпуска Народното събрание, насрочва нови парламентарни избори и назначава служебно държавно управление.
Местните избори през 2023 година ще се проведат в края на месец октомври като вероятни дати за това са 22 и 29 октомври. Избори за Народно заседание се организират в двумесечен период от неговото разформироване, т.е., в случай че процедурата по член 99 от Конституцията приключи несполучливо, Народното събрание би трябвало да бъде разхлабен на 22 или 29 август, с цел да се съблюдава конституционната процедура, и парламентарните избори да отидат на сходни дати с локалните. Въпросът, който следва отсам е, какво тъкмо ще прави парламент в продължение на четири месеца, в случай че бъде призован във втората половина на април, само че няма въобще вероятността да сформира държавно управление, т.е. е жертван на разформироване? Първоначално следва да се отговори на въпроса дали има политическата воля за осъществяване на избори „ 2 в 1 “, с цел да се спестят средства от още едни парламентарни избори, да се спести публично самообладание и да се тушира най-малко отчасти напрежението, което ще провокира следващ неуспех за сформиране на кабинет. Оттам насетне, всичко зависи от волята на президента и по какъв начин той ще организира процедурата по член 99.
Тук към този момент имаме открит казус – с цел да се избегне провеждането на избори през зимата на 2022-2023 година, при едно политически обречено Народно заседание, определено при започване на октомври 2022 година, Румен Радев организира исторически дълги по своята дълготрайност съвещания, последвани от продължителна процедура по връчването на проучвателните мандати и опита за тяхното реализиране, което от своя страна докара до това, че Народното събрание беше необуздано на 2 февруари 2023 година, а изборите се организираха на 2 април 2023 година – за съпоставяне при изборите на 4 април 2021 година до 12 май 2021 година имахме Народно заседание, което работи едвам няколко седмици, и процедурата по член 99 от Конституцията беше извървяна извънредно скорострелно. Което демонстрира, че сходно нещо е допустимо.
Следва да се означи, че когато процедурата по член 99 от Конституцията бъде извървяна, президентът би трябвало да разпусне Народното събрание, само че период за това не е посочен. И тук съществуват две тълкувания, като съгласно едното той би трябвало да направи това незабавно, извеждайки мотив от гражданското право, че когато не е посочен период, то осъществяването се дължи незабавно. Смятам обаче, че този мотив е неупотребим тук, тъй като конституционните основи на страната отвън експлицитните правила са и система от дух и правила и една норма би трябвало да бъде тълкувана в целия подтекст на републиканското устройство, парламентарната народна власт и институционалната и политическа целенасоченост. Казано по различен метод разумното пояснение тук би било в „ рационален период “ – президентът би трябвало да разпусне Народното събрание в един рационален период поради събитията, които съществуват в страната към оня миг. Ако те постановат вземането на основни и значими решения или се преследва публично и национално оправдана цел, то разпускането на един парламент не е наложително да се случи незабавно. Приемането на значими законодателни актове или решения, както и запазването на националната непоклатимост са такива основни моменти. Това би дало картбланш за намиране на парламентарен мотив, който да разреши провеждането на избори „ 2 в 1 “ и „ избутването “ на датата на парламентарните избори по този начин, че да съвпадне с тази на локалните. Седмица или две е рационален период при тези условия и няма да бъде нарушаване на Конституцията. Още повече, че сходно решение е налагано от основни национални ползи – при налична индикация, че политическата рецесия няма да бъде решена преди провеждането на локалните избори.
Трябва обаче да се обърне внимание на един различен аспект от вероятните избори „ 2 в 1 “, какъвто е организационно-техническият. С опцията към парламентарните и локалните избори да се добави и гласоподаване за народен референдум на една и съща дата, защото занапред следва Народното събрание да се произнесе с решение по този въпрос. От организационно-техническа позиция избори за парламент, локални избори и народен референдум значи гласоподаване с бюлетина за народни представители, бюлетина за кмет на община, бюлетина за общински съветници (и преференции), бюлетина за народен референдум. Това е минимумът на бюлетини, с които ще се гласоподава. Към тях ще се прибавят и бюлетини в обитаеми места на територията на една община, които избират директно своя кмет, отвън общинския център, което прави пет бюлетини. А в градовете с районно разделяне, каквито са София-град, Пловдив и Варна, към петте бюлетини в редица обитаеми места ще има добавена и шеста такава, каквато ще е бюлетината за областен кмет. Да вземем да вземем за пример село Мировяне, регион Нови Искър, Столична огромна община – там на избори „ 2 в 1 “ и народен референдум гласоподавателят ще гласоподава за кмет на Мировяне, кмет на регион Нови Искър, кмет на Столична огромна община, общински съветници, народни представители и на народен референдум. Две от тези бюлетини ще съдържат и преференции. И такива обитаеми места в страната има по никакъв начин не малко. Всичко това може да трансформира избори „ 2 в 1 “, даже без народен референдум в един и същи ден, в логистичен призрачен сън. И, да, няма на практика механизъм, по който такива избори да се осъществят с присъединяване на машини и с провеждането на машинно гласоподаване – на тях може да се гласоподава единствено и само на хартия. Което ще изисква съответните промени в Изборния кодекс, които би трябвало да бъдат направени от идващото Народно заседание.
Провеждането на избори „ 2 в 1 “ е нещо, което е изпълнимо от позиция на време и периоди, в случай че процедурата по член 99 не успее и в 49-то Народно заседание не се откри консенсус за съставянето и избирането на постоянно държавно управление. А самото Народно заседание има извънредно значими въпроси, които би трябвало да се прегледат и които ще осмислят неговия, въпреки и допустимо къс мандат – приемането на бюджет за 2023 година, приемането на закони по Плана за възобновяване и резистентност, решение на някои от най-наболелите и отлагани във времето поради политическата рецесия въпроси, които са от компетентността на Народното събрание. Но самото осъществяване от организационна и техническа позиция е нещо, което е комплицирано изпълнимо и изисква положителни законодателни решения и още по-добро осъществяване на законодателството на подзаконово равнище от способените органи, а по-късно реализиране на процедура на самите избори. Пред страната стоят тежки въпросителни, които изискват тежки и виновни решения. Крайно време е да стартира тяхното решение.
**
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ